"Отивам някъде, не знам къде, но ще стигна" или как за 4 чесеца Covid-19 върна Родинознанието в училище!
"Отивам някъде, не знам къде, но ще стигна" или как за 4 чесеца Covid-19 върна Родинознанието в училище!
🔺 🔻 🔺
Четири месеца минаха, малко повече, поне със седмица, но са четири от както...ми, просто не съм качвала нищо. Ей така стана, че мартенските ми планове направо си отидоха по ягодите и ей сега се повъзстановиха, когато дойде времето да се обере слънчогледа. 😄
Но по-сериозно сега - за четири месеца натрупах стабилен снимков материал и имах възможност да експериментирам с доста разнообразна козметика, както и с няколко стила в аутфита, дори и такива, които не бяха характерни за мен, но пък ми допаднаха до неузнаваемост.
💬
Редом с всичко това, което ми се трупаше като идеи в съзнанието, подобно на това как се трупа информацията в двореца на паметта, който Шерлок Холмс използва, завърши и учебната година за хлапетата ми - цял един втори клас успешно завършиха, с триста мъки от страна на родителите, но пък с доста забавления от страна на една част от децата.
💬
Общо взето нещата протекоха така - март започна с грип, вече не помня кой точно щамп, но така или иначе в нашата сфера няма някой вирус, който да не хванем, тъй че отдавна сме спрели да се впечатляваме от разните му там вирусчета. Та, в средата на март настана един абсолютен какафониен батлак - два дни да се организира чистак-бърсак нов учебен процес, да се префасонират разпределенията за определения "предварителен" срок за работа, да се създадат профили на родители, деца, баби, дядовци, лели, чичовци, котки и кучета, даже и така по между другото на някоя кокошчица или теленце, но то защото децата така искаха в последствие. Да се проведат няколко обстойни телефонни разговора, в които се обяснява коя платформа как се ползва, но пък в крайна сметка те децата си харесаха Фейсбук и...богове, Тик-Ток (където имах върховната чест да издирвам най-дигитализираните ми хлапета). Но всичко си беше Окей, бе! 💖
💬
Април вече всички сме в пълен ритъм, до такава степен, че специалната група на краса във фейсбук се превърна в ли„чно дневниче и механично всеки видеоурок, който пусках, започваше именно така - Добро утро, скъпи деца, днес е - еди-кий-си-ден и днешнитя урок по БЕЛ/Мат/ОС е следният...бля-бля-бля. От 10 до 18 часа, кой когато реши да се наспи, да закуси, да се наиграе навън. Но уроците са предадени, обяснени във видео разговори по няколкостотин пъти и на всяко едно дете индивидуално, домашните са предадени, проверени и...от време на време след 23 часа се обажда някое твърде развълнувано детско гласче от вайбър или месинджър, защото било забравило да си снима последната страница от домашното или пък не ми е пратило днешното видео, на което чете текста по литература. Тези видеа са си ми най-любими, всъщност.
💬
И стигнахме до май - времето се оправи, мерките се поотпуснаха и стана много весело в нашите така интересни онлайн класни стаи...Добре, че беше Тик-Ток и децата бяха супер активните там. 😤
💫
А за Родинознанието? Ами, взе че се оказа, че Околният свят, който е предмет в първи и втори клас сега не е баш, каквото трябва да бъде, та се ще се вкарва "нов" предмет. Нов-нов, но май ще си е баш същия като онзи, дето аз съм го учила преди 23 години...
Но на децата им писна, времето се оправи, нещата започнаха да се отпускат, на родителите им се запалиха главите, щото се оказа, че някои от тях никога през живота си не са смятали толкова много задачи с таблично умножение и деление, не са чертали геометрични фигури и не са чели толкова много литературни произведения, та да отговарят на поставените въпроси с разсъждения в учебните тетрадки. А, да взема и да ги похваля - някои родители изучиха английски и руски на начално ниво, докато учеха с децата си. Евала!
Та и май мина, завършихме, даже и отличници имаше. Но и такива, на които им се наложи за един месец да посещават училище за допълнителни занятия, защото...ами, просто защото не всяко семейство от етническите групи разполага с дигитално устройство, и въпреки ентусиазмът на колеги, които обикаляха по адреси и разнасяха материали на децата, пак не беше съвсем достатъчно...
🔺 🔻 🔺
Четири месеца минаха, малко повече, поне със седмица, но са четири от както...ми, просто не съм качвала нищо. Ей така стана, че мартенските ми планове направо си отидоха по ягодите и ей сега се повъзстановиха, когато дойде времето да се обере слънчогледа. 😄
Но по-сериозно сега - за четири месеца натрупах стабилен снимков материал и имах възможност да експериментирам с доста разнообразна козметика, както и с няколко стила в аутфита, дори и такива, които не бяха характерни за мен, но пък ми допаднаха до неузнаваемост.
💬
Редом с всичко това, което ми се трупаше като идеи в съзнанието, подобно на това как се трупа информацията в двореца на паметта, който Шерлок Холмс използва, завърши и учебната година за хлапетата ми - цял един втори клас успешно завършиха, с триста мъки от страна на родителите, но пък с доста забавления от страна на една част от децата.
💬
Общо взето нещата протекоха така - март започна с грип, вече не помня кой точно щамп, но така или иначе в нашата сфера няма някой вирус, който да не хванем, тъй че отдавна сме спрели да се впечатляваме от разните му там вирусчета. Та, в средата на март настана един абсолютен какафониен батлак - два дни да се организира чистак-бърсак нов учебен процес, да се префасонират разпределенията за определения "предварителен" срок за работа, да се създадат профили на родители, деца, баби, дядовци, лели, чичовци, котки и кучета, даже и така по между другото на някоя кокошчица или теленце, но то защото децата така искаха в последствие. Да се проведат няколко обстойни телефонни разговора, в които се обяснява коя платформа как се ползва, но пък в крайна сметка те децата си харесаха Фейсбук и...богове, Тик-Ток (където имах върховната чест да издирвам най-дигитализираните ми хлапета). Но всичко си беше Окей, бе! 💖
💬
Април вече всички сме в пълен ритъм, до такава степен, че специалната група на краса във фейсбук се превърна в ли„чно дневниче и механично всеки видеоурок, който пусках, започваше именно така - Добро утро, скъпи деца, днес е - еди-кий-си-ден и днешнитя урок по БЕЛ/Мат/ОС е следният...бля-бля-бля. От 10 до 18 часа, кой когато реши да се наспи, да закуси, да се наиграе навън. Но уроците са предадени, обяснени във видео разговори по няколкостотин пъти и на всяко едно дете индивидуално, домашните са предадени, проверени и...от време на време след 23 часа се обажда някое твърде развълнувано детско гласче от вайбър или месинджър, защото било забравило да си снима последната страница от домашното или пък не ми е пратило днешното видео, на което чете текста по литература. Тези видеа са си ми най-любими, всъщност.
💬
И стигнахме до май - времето се оправи, мерките се поотпуснаха и стана много весело в нашите така интересни онлайн класни стаи...Добре, че беше Тик-Ток и децата бяха супер активните там. 😤
💫
А за Родинознанието? Ами, взе че се оказа, че Околният свят, който е предмет в първи и втори клас сега не е баш, каквото трябва да бъде, та се ще се вкарва "нов" предмет. Нов-нов, но май ще си е баш същия като онзи, дето аз съм го учила преди 23 години...
-------
Та и май мина, завършихме, даже и отличници имаше. Но и такива, на които им се наложи за един месец да посещават училище за допълнителни занятия, защото...ами, просто защото не всяко семейство от етническите групи разполага с дигитално устройство, и въпреки ентусиазмът на колеги, които обикаляха по адреси и разнасяха материали на децата, пак не беше съвсем достатъчно...
Коментари
Публикуване на коментар